Докторската градина е парк в София между улиците „Оборище“ и „Шипка“. Намира се на гърба на Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ и в близост до голяма част от столичните исторически и културни паметници и държавните институции.
Названието си паркът получава по името на намиращия се в него паметник на загиналите медици в Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г., повечето от които са работили в мисията на Руския Червен кръст и са паднали в сраженията при Плевен, Пловдив, с.Мечка и на Шипка.
Историческа справка
Паметникът е изграден през 1883-1884 г. по проект на руския архитект от чешки произход Антоний Осипович Томишко и италианеца Луиджи Фарабоско. Паметникът има форма на пресечена четиристенна пирамида, която на върха е увенчана с гранитен саркофаг. През 1889 г. по настояване на обществеността освободеният терен около паметника (бивши турски гробища) в размер близо на 20 дка. е бил устроен като градина. Първият план и изграждането на градината са дело на тогавашния общински градинар швейцареца Даниел Неф.
Първата планировка на градината се характеризира с кръгово решение около паметника, който представлява геометричен център на почти квадратния парцел, разделен на четири части от две кръстовидно пресичащи се главни алеи. В умален вид този мотив е повторен поотделно в четирите пространства, при което се получили 16 малки парцела с пейзажно проведени пътеки. Макар и схематично, това решение представлява първият опит у нас една неголяма градина да се планира и изгради в духа на пейзажния англо-китайски стил. По-късно, седем години след създаването на градината, по искане на Висшето училище в София градината била превърната в университетска ботаническа градина, където в продължение на 40 години българските ботаници, лесовъди и паркостроители са изучавали това голямо растително богатство. През този период, от 1900 до 1934, ръководител на обекта и създател на алпинеума е бил българският градинар Христо Михов – първият българин, получил висше образование по паркоустройство в Париж.
Под
ръководството на Г. Духтев през 1936 г. градината отново се преустройва за
широко обществено ползване. Това налага съответна реконструкция не само на
растителността, но и на алейната мрежа със запазване на основната идея, вложена
при първоначалната планировка.
Тук е
мястото да се направи връзка и да се даде допълнителна информация за един друг
обект на зелената ситема, който е в непосредствена близост и дори в единство с
Докторската градина. Става дума за градинта пред Националната библитека „Св.
Св. Кирил и Методий”. В това число се включва и територията зад самата
библиотека, която всъщност е и границата с Докторската градина. За
разлика от Докторската градина, поставена в подразделение „Квартални градини”,
тази пред библиотеката попада в раздел „Градини със специално предназначение”.
Статут на Докторската градина
Към 2004
г. градина „Докторски паметник”, разположена на територията на община Оборище,
е публично-общинска собственост и се стопанисва от Столична община, която има
договор за поддържане с общинска фирма „Озеленяване” ЕАД.